Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 758
23.11.2008 г., 21:26 ч.  

А обеща да ме обичаш... 

  Поезия » Любовна
834 0 9

Нощта навън разстила леден дъх,
не шумва  ни ветрец, ни глас на птиче.

А месецът боде ме с остър връх
и на съня ми нишките разсича.

А бяха дни и пълната луна,
досущ наивно, влюбено момиче,
повярва ти, когато обеща,
когато обеща да ме обичаш.

Но вятър всички думи разпиля
и на дъжда, без жал, ги запокити.
А ти, забравил мен и любовта,
нанякъде, по този свят заскита.

А днес, под тънко резенче луна,
сърцето ми виновно коленичи
и моли се, без глас, да му простя,
да му простя, че още те обича...

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??