Patrizzia (Надежда Ангелова)
2200 18454
26.05.2024 г., 21:40 ч.

А после... 

  Поезия
268 4 8

Денят ми бе забързан и през пръсти
претупа всичко. И не му е жал.
Поляга здрачът тихо, слага кръст и
запалва клада. Стихове горял.

Дали защото идва нощ и в мрака
изгубен скита нежният рефрен?
И знаем си, че  никой не ни чака,
ни в дом, ни в песен... Повърви до мен,

до там, където денем съм онази,
която пише не един куплет,
а нощем през долища и оврази,
лети към теб. Не мигва докъм пет...

А после... после... пак не спи, но тиха,
люлее на дланта си златен сън,
та той да ѝ нашепне два-три стиха,
да ти ги прати с вятъра отвън...


 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??