... а просто те обичам. Затова
Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е
и мислите-висулчици троши.
Затънала до гуша в дребнотемие,
пак пиша думи – с котешки души.
Понякога сезон съм аз за лудите.
Защото те обичам и вали.
В душата зъзнат мокри пеперудите,
сънуват пролет, слънце... А дали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
