Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е
и мислите-висулчици троши.
Затънала до гуша в дребнотемие,
пак пиша думи – с котешки души.
Понякога сезон съм аз за лудите.
Защото те обичам и вали.
В душата зъзнат мокри пеперудите,
сънуват пролет, слънце... А дали...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
