voda (Елица Ангелова)
582 14033
12.03.2015 г., 21:15 ч.  

*** 

  Поезия » Гражданска
942 0 22

На малката Никол, убита от баща си

Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса  да видиш,

как баща ти

ръка издигна. И без капка жалост

заби във тебе ножа? -

Многократно!
 
Обесил се.
Но няма да изкупи
ни капчица невинна твоя кръв.
Завинаги ще си виси на клупа
душата му,
разпъната на кръст.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели !
  • Да, Анахид, подобни трагедии нямат давност...
    Благодаря за отделеното време!
  • Тъжно е, Златна.
    Прочетох за тази драма в БлогБг тези дни, но после разбрах, че случаят е стар - от ноември 2014. Излиза, че реакцията ми е доста късна.
    Съжалявам.
  • Тъжно!
  • Вашето искрено съпричастие към невинната жертва и вниманието към стиха ми особено ме задължават, Приятели.

    Вече редактирах и се извинявам на Екипа: понеже редакцията се отрази веднага, помислих, че е автоматично, както при коментарите, и си позволих повторнo... За мен стихът изобщо не изчезна от страницата. Сигурно има някаква промяна в регламента, която съм пропуснала.
    Извинявам се отново и благодаря на всички.
  • Болка...
  • За истинската болка думи трудно се намират!Но ти найстина си ги намерила!!!Поздрави!!!
  • Да имаше повече хора като Ели!!!!!
  • Обобщеният образ на жертвите е добра идея, Балди, но нямам сили за това.
    Благодаря, Стойна.
    И аз следя с интерес твоите публикации...
  • Покъртително и
    докосва директно сърцето!
    Поздрав за идеята и
    чудесното стихотворение!
  • Ето затова говоря - за заигравката с темата. Имаш и за Вероника? Ами всеки ден и по цял свят се случват подобни неща. Ако като творец се замислиш, можеш да обобщиш образите, без да са конкретни, без да се случват като в т.нар. некроложна поезия - примери колкото щеш.
  • Въпрос на възприемане, Балди.
    Аз не публикувам заради коментарите. Направила съм си два блога в БлогБГ и там съм напълно пасивна. Просто публикувам, без да очаквам оценка.
    Тук не може да не се отговаря и го правя. Но рядко се мяркам - именно защото тук са големите таланти.
    Но това стихче ми е преживяно. В Блога е "Можа ли през ужаса да викнеш: "Мамо, мамо!", но тук избягнах повторението по съображения, че не би имало време детето за многократно изричане, та се получи по-лошо. Ще се опитам да употребя "пищи", но това не може да е решаващо.

    Имам и за Вероника - ще го покажа, независимо от критиката.
    Не съчинявам преживяно ми е през сълзи.
    Но възприемането е въпрос на предубеждения, взаимоотношения и подобни...
    Съжалявам за разочарованието ти.
  • ...!!!
  • Елица, прочети внимателно коментарите ми.
    Навсякъде твърдя, че това е стихоплетство, ей така, и си мисля, че тук коментиралите са коментирали темата, съпричастността, но не и стихотворението, което куца отвсякъде. Чел съм в този сайт и други творби по поводи, и да - има много добре пресъздадени вълнения. Това тук обаче издиша отвсякъде.
  • Да, стихът не е съвършен. Но само гениите ли имат право на съпричастие?
    Твоето първо възражение, Балди, беше, че нищо конкретно не е казано, че можеш да поставиш това заглавие и над текст за гипсираното бебе. Но не е така, защото фактите там са други: то не е накълцано и баща му е жив...

    От римните двойки само една е неточна: Мамо - тяло
    Останалите са добри:
    можа ли - жалост
    изкупи - клупа
    кръв - кръст.
    Да, самоубийството му не изкупува вината, но говори за душевни терзания: разпъната душа.
    И, заради едната римна двойка да не го публикувам ли?
    На кой автор тук всички рими са идеални?
  • Заиграването с темата има смисъл, ако се получи наистина нещо добро.
    Питам авторката дали е доволна от римните двойки мамо - тяло, миличка - провикнеш (макар че според мен при ужас се пищи), кръв-кръст?
    И как една душа, която се обесила, е "разпъната" ...
    Не става дума дали сме съпричастни, а дали непременно трябва да го натрапваме на другите под формата на стихчета, нахвърляни надве-натри.
  • И сам си го каза, и аз ти го казах, Мисана - безсмислено е.
    В подобни спорове победители няма...
  • Благодаря на всички за съпричастието.

    Балди, когато сменя името на жертвата, ще се получи коренно различен стих. Защото аз не говоря общи приказки, а се опирам на фактите: "На Никол", "На Вероника", "На самозапалилите се"... - това са посвещения.
    А под всяко заглавие има съответно съдържане.
    Както ти можеш да посветиш стих: 'На жена ми", "На приятеля ми" ...
    И под всяко заглавие ще има различно съдържание.
    Извинявай, че ти обясних тези очевидни неща.
    И не, че не ги знаеш...
  • Усетих чувството... И то е токов удар
    през пръстите на болното ни време,
    в което разцъфтява всяка грубост
    готова на доброто да посегне...
  • Мисанчев, как ще смениш например Хаджи Димитър или Опълченците на Шипка?
    Не можеш, и няма как.
    "На малката Никол, убита от баща си"

    "На малкия Валентин, убит от баща си" - Хасково, 2002, имаше една жестока снимка в Труд на пеленаче в гипс.

    Мога да ти изредя десетина такива случаи. И затова написаното тук е стихоплетство.

    А Опълченците на Шипка, Обесването на Васил Левски и Хаджи Димитър е поезия.
  • За какъв резонанс става дума тук, за каква съвест - чисто стихоплетство е това. Сменете името - и, хоп! - ново стихо.
  • Ти, Елица, винаги резонираш на всеки акт на несправедливост, в случая - на нечовешка жестокост. Така беше и при убийството на студентката Вероника в Търново. Съвестта ти е будна е се излива в прекрасни стихотворения. Това не е отбиване на номер и симулация на гражданска съпричастност, а е стойностна поезия изтекла през пукнатината на сърцето ти.

    Поздравявам те за изкуството, което твориш и за урока по морал, който ни даваш!
Предложения
: ??:??