Mar 12, 2015, 9:15 PM  

***

  Poetry » Civic
1.1K 0 22

На малката Никол, убита от баща си

Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса  да видиш,

как баща ти

ръка издигна. И без капка жалост

заби във тебе ножа? -

Многократно!
 
Обесил се.
Но няма да изкупи
ни капчица невинна твоя кръв.
Завинаги ще си виси на клупа
душата му,
разпъната на кръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ели !
  • Да, Анахид, подобни трагедии нямат давност...
    Благодаря за отделеното време!
  • Тъжно е, Златна.
    Прочетох за тази драма в БлогБг тези дни, но после разбрах, че случаят е стар - от ноември 2014. Излиза, че реакцията ми е доста късна.
    Съжалявам.
  • Тъжно!
  • Вашето искрено съпричастие към невинната жертва и вниманието към стиха ми особено ме задължават, Приятели.

    Вече редактирах и се извинявам на Екипа: понеже редакцията се отрази веднага, помислих, че е автоматично, както при коментарите, и си позволих повторнo... За мен стихът изобщо не изчезна от страницата. Сигурно има някаква промяна в регламента, която съм пропуснала.
    Извинявам се отново и благодаря на всички.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...