АлексейорданоВ (Алекс)
43 571
29.04.2017 г., 0:22 ч.

Абстрактно 

  Поезия » Друга
815 3 11

Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.

 

Простенват нежно ветровете на безвремието,
свистящи с писък едва уловим,
изскачам сам извън преградата
и падам на върха недостижим.


Отнели мигом утеха на времето,
препускат те в нелепо равноделни часове,
минават шумно през преградата,
зоват ме с нежни гласове.


Бродя сам в покоите на тайните,
отричайки върха недостижим,
прелиствам тихо спомена и търся в него земното, 

обляно в утринни звезди.


Отново сам, стоя аз до преградата,
покой намерил в тъмата на нощта,
потискам силно порива да търся вятъра,

крещящ в посока на върха.

© Алекс Всички права запазени

Извинявам се, ако съм объркал подкагегорията. Писането на стихове е новост за мен.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??