Абстрактно
Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието,
свистящи с писък едва уловим,
изскачам сам извън преградата
и падам на върха недостижим.
Отнели мигом утеха на времето,
препускат те в нелепо равноделни часове,
минават шумно през преградата,
зоват ме с нежни гласове.
Бродя сам в покоите на тайните,
отричайки върха недостижим,
прелиствам тихо спомена и търся в него земното,
обляно в утринни звезди.
Отново сам, стоя аз до преградата,
покой намерил в тъмата на нощта,
потискам силно порива да търся вятъра,
крещящ в посока на върха.
© Алекс All rights reserved.
