Адажио
Кокичета нежни – ридаеща пряспа –
на гроба на моята мила белее.
Премръзнала сянка с премръзнали краски
бродира тъгата по нея.
Но някак случайно, но някак небрежно
светът възхитен се преражда.
Сънувам оазис, сънувам надежда
в миражи безкрайност и жажда.
Ридаеща пряспа, мъгли и кокичета
на гроба мълвят подранили.
Копнежи с едно закъсняло „обичам те”
нашепват за моята мила.
На зимното слънце от ласката снежна
поех заслепен аз нататък.
Там моята мила с вселена от нежност
в съня на цветята ме чака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
