radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
Dec 23, 2014, 7:50 AM

Адажио 

  Poetry » Other
633 0 12

   

 

Кокичета нежни – ридаеща пряспа –

на гроба на моята мила белее.

Премръзнала сянка с премръзнали краски

бродира тъгата по нея.

 

Но някак случайно, но някак небрежно

светът възхитен се преражда.

Сънувам оазис, сънувам надежда

в миражи безкрайност и жажда.

 

Ридаеща пряспа, мъгли и кокичета

на гроба мълвят подранили.

Копнежи с едно закъсняло „обичам те”

нашепват за моята мила.

 

На зимното слънце от ласката снежна

поех заслепен аз нататък.

Там моята мила с вселена от нежност

в съня на цветята ме чака.

 

 

 

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??