14.03.2018 г., 15:13

Адски нежно

1K 1 0

АДСКИ НЕЖНО 

Р.Чакърова 

По пътя ми останаха ТРОХИЧКИТЕ 
от НЕЖНОСТТА , която бях събрала. 
Нахраниха душичките си птичките, 
а някой свири край на карнавала. 

Събличам с неохота пъстротата 
и пак намятам делничните грижи. 
Единствено росата по цветята 
сълзи, като че губи ближен... 

Не зная как от нея да изтръгна 
поне едничка, упокойна рима 
и те оставям плачещ и безмълвен 
на края на умиращата зима. 

Очите ми се пълнят бавно с тебе 
и лед смразява цялото ми тяло. 
Навярно никой няма да посегне 
на нещо, след студа ти оживяло. 

Танцуват самба дяволите нощем 
и огнено ми дишат във врата... 
Едва ли са дошли да искат прошка, 
но пък защо ли носят ми цветя...? 

Лондон, 12/03/2018    00:42

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...