АДСКИ НЕЖНО 

Р.Чакърова 

По пътя ми останаха ТРОХИЧКИТЕ 
от НЕЖНОСТТА , която бях събрала. 
Нахраниха душичките си птичките, 
а някой свири край на карнавала. 

Събличам с неохота пъстротата 
и пак намятам делничните грижи. 
Единствено росата по цветята 
сълзи, като че губи ближен... 

Не зная как от нея да изтръгна 
поне едничка, упокойна рима 
и те оставям плачещ и безмълвен 
на края на умиращата зима. 

Очите ми се пълнят бавно с тебе 
и лед смразява цялото ми тяло. 
Навярно никой няма да посегне 
на нещо, след студа ти оживяло. 

Танцуват самба дяволите нощем 
и огнено ми дишат във врата... 
Едва ли са дошли да искат прошка, 
но пък защо ли носят ми цветя...? 

Лондон, 12/03/2018    00:42