25.05.2013 г., 11:58

Ах, каква синева

968 0 0
Омръзна ми от вашето ''Обичам те!''
Копнея да живея в самота.
Да полетя докъдето ми се диша...

Ах, каква, ах, каква синева!

Писна ми да ме разпъвате с(ъс) чувства!
Искам само себе си до мен.
Мога да ви чуя как ме викате...
Но оглушавам на момента... Не!

Няма пак да ме запратите в(ъв) огъня.
Нито ти, нито той, нито кой да е.
Молещи, отчаяни, оглозгани...
Приберете си любовите от мен!

Изпихте до дъната им очите ми.
Изгубих светлината си от вас...

А аз желая просто да си тичам,
влюбена във себе си под нежна синева!

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...