May 25, 2013, 11:58 AM

Ах, каква синева

Poetry

966 0 0

Омръзна ми от вашето ''Обичам те!''
Копнея да живея в самота.
Да полетя докъдето ми се диша...

Ах, каква, ах, каква синева!

Писна ми да ме разпъвате с(ъс) чувства!
Искам само себе си до мен.
Мога да ви чуя как ме викате...
Но оглушавам на момента... Не!

Няма пак да ме запратите в(ъв) огъня.
Нито ти, нито той, нито кой да е.
Молещи, отчаяни, оглозгани...
Приберете си любовите от мен!

Изпихте до дъната им очите ми.
Изгубих светлината си от вас...

А аз желая просто да си тичам,
влюбена във себе си под нежна синева!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0