5.07.2019 г., 20:32

Ах, тези смешни мъже!

1K 9 15

Нито принцесата виждам,

нито зърното от грах.

Не че това ме е грижа,

но, режисьор ако бях,

 

щях да заложа капана

и да намеря една

истинска царствена пани,

не камуфлажна жена.

 

Само че, кой режисира

своя живот проигран?

Щом ти принцеса избираш

в рокля на Пако Рабан,

 

търсиш я с френски парфюми

от Пелегрин и Буже,

с чанта от модни албуми...

(Ах, тези смешни мъже!)

 

Знаеш ли как ще завършиш – 

като герой от пасквил.

Вместо сълзите да бърше

тя на избраника мил,

 

ще се изсмее в лицето,

пазейки скъпия грим.

Твоята мнима принцеса

ти прожектираше филм.

 

05.07.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не съм била жена със самочувствие, но и не съм търсила помощта на всички онези, за мен, смешни атрибути, в които много от нас вярват и се уповават. Винаги съм ценяла не предимно, а единствено, неподправеното излъчване и естествената вътрешна красота.
    Благодаря за пожеланията, отправени към всички жени, Хари, както и за милите думи в коментара ти, адресирани лично към мен!
  • Браво, Мария! Колко жени си знаят своята цена и как да продадат природната си красота, без J'adore или Nivea? Желая на всички жени да бъдат обичани и желани, да възбуждат мъжките фантазии, да поддържат огънят на любовта и не забравят, че веднъж се живее на таз Земя...Желая на авторката да ни радва винаги с нови и изпепеляващи творби! Късмет и истинска любов!
  • Емрих, чудовищно съм щастлива! Такава оценка, дадена от теб, е голямо признание в този жанр!
    Благодаря и за твоето " Гранде", Тодоре!
  • Гранде!
  • ааа, това е чудовищно добро адмирации

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...