5.07.2019 г., 20:32

Ах, тези смешни мъже!

1K 9 15

Нито принцесата виждам,

нито зърното от грах.

Не че това ме е грижа,

но, режисьор ако бях,

 

щях да заложа капана

и да намеря една

истинска царствена пани,

не камуфлажна жена.

 

Само че, кой режисира

своя живот проигран?

Щом ти принцеса избираш

в рокля на Пако Рабан,

 

търсиш я с френски парфюми

от Пелегрин и Буже,

с чанта от модни албуми...

(Ах, тези смешни мъже!)

 

Знаеш ли как ще завършиш – 

като герой от пасквил.

Вместо сълзите да бърше

тя на избраника мил,

 

ще се изсмее в лицето,

пазейки скъпия грим.

Твоята мнима принцеса

ти прожектираше филм.

 

05.07.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никога не съм била жена със самочувствие, но и не съм търсила помощта на всички онези, за мен, смешни атрибути, в които много от нас вярват и се уповават. Винаги съм ценяла не предимно, а единствено, неподправеното излъчване и естествената вътрешна красота.
    Благодаря за пожеланията, отправени към всички жени, Хари, както и за милите думи в коментара ти, адресирани лично към мен!
  • Браво, Мария! Колко жени си знаят своята цена и как да продадат природната си красота, без J'adore или Nivea? Желая на всички жени да бъдат обичани и желани, да възбуждат мъжките фантазии, да поддържат огънят на любовта и не забравят, че веднъж се живее на таз Земя...Желая на авторката да ни радва винаги с нови и изпепеляващи творби! Късмет и истинска любов!
  • Емрих, чудовищно съм щастлива! Такава оценка, дадена от теб, е голямо признание в този жанр!
    Благодаря и за твоето " Гранде", Тодоре!
  • Гранде!
  • ааа, това е чудовищно добро адмирации

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...