Ах, тези смешни мъже!
Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана
и да намеря една
истинска царствена пани,
не камуфлажна жена.
Само че, кой режисира
своя живот проигран?
Щом ти принцеса избираш
в рокля на Пако Рабан,
търсиш я с френски парфюми
от Пелегрин и Буже,
с чанта от модни албуми...
(Ах, тези смешни мъже!)
Знаеш ли как ще завършиш –
като герой от пасквил.
Вместо сълзите да бърше
тя на избраника мил,
ще се изсмее в лицето,
пазейки скъпия грим.
Твоята мнима принцеса
ти прожектираше филм.
05.07.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
адмирации