Ахроматични моменти
Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати,
застраховани с време,
оперират съдбата
и я карат да стене.
Обещания неми
се превръщат в сезони,
в недовършени сцени
от метални резони.
Ослепяла, луната
се опитва да плаче
като скрита печал
във съня на сираци.
Шепа счупени длани,
опаковани с обич,
се целуват с измами
и сърдечен недостиг.
Капе стръвна умора
от очите на дните,
като тежка отрова
в тъмен миг неизпитан.
Отпечатък изстинал
си отива далечен,
като вятър, преминал
през дъха ми последен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
