Ахроматични моменти
Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати,
застраховани с време,
оперират съдбата
и я карат да стене.
Обещания неми
се превръщат в сезони,
в недовършени сцени
от метални резони.
Ослепяла, луната
се опитва да плаче
като скрита печал
във съня на сираци.
Шепа счупени длани,
опаковани с обич,
се целуват с измами
и сърдечен недостиг.
Капе стръвна умора
от очите на дните,
като тежка отрова
в тъмен миг неизпитан.
Отпечатък изстинал
си отива далечен,
като вятър, преминал
през дъха ми последен.
© Геновева Христова All rights reserved.
