14.11.2010 г., 21:52

Айсберг

1K 0 0

Стоя и продавам сладолед.

Изведнъж гледам - айсберг!

Почувствах се като Титаник в нощта

и очаквах своята съдба.

Айсбергът при мен се спря

и продума, облизвайки уста.

"Искам сладоледче за левче аз сега,

иначе ще потънеш с мен на лунна светлина"

Със смирен глас казах ù "Ей сега!"

Разбит от нейната убийствена миризма!

От тогава до сега помня сладоледената си съдба

и за сблъсъка си с айсберга в лятната горещина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Цуцов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...