Nov 14, 2010, 9:52 PM

Айсберг

  Poetry » Other
1K 0 0

Стоя и продавам сладолед.

Изведнъж гледам - айсберг!

Почувствах се като Титаник в нощта

и очаквах своята съдба.

Айсбергът при мен се спря

и продума, облизвайки уста.

"Искам сладоледче за левче аз сега,

иначе ще потънеш с мен на лунна светлина"

Със смирен глас казах ù "Ей сега!"

Разбит от нейната убийствена миризма!

От тогава до сега помня сладоледената си съдба

и за сблъсъка си с айсберга в лятната горещина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...