„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите,
ако бях без ръце – да те пусна –
днес навярно би слушал гласа ми
като звук от бръмчащ телевизор.
Щях да бъда безцветно – оскъдна,
ти – с емблема: „Затворено. Влизай!”
Щяхме, щеше... съдба, орисия!
Пък понеже все дълго премислям, ...