Ако бях, ако беше...
„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите,
ако бях без ръце – да те пусна –
днес навярно би слушал гласа ми
като звук от бръмчащ телевизор.
Щях да бъда безцветно – оскъдна,
ти – с емблема: „Затворено. Влизай!”
Щяхме, щеше... съдба, орисия!
Пък понеже все дълго премислям,
по гърба ми надолнище вие,
а ръцете ми знаят да стискат,
днес не съм оглушал телевизор.
Ти не си етикетен. И тръгващ.
Обичта е в живяната липса
и... в това дето все се изплъзва.
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите,
ако бях без ръце – да те пусна –
днес навярно би слушал гласа ми
като звук от бръмчащ телевизор.
Щях да бъда безцветно – оскъдна,
ти – с емблема: „Затворено. Влизай!”
Щяхме, щеше... съдба, орисия!
Пък понеже все дълго премислям,
по гърба ми надолнище вие,
а ръцете ми знаят да стискат,
днес не съм оглушал телевизор.
Ти не си етикетен. И тръгващ.
Обичта е в живяната липса
и... в това дето все се изплъзва.
© Ружа Матеева All rights reserved.
