12.05.2017 г., 17:49  

В следващия живот от този за нея мечтая...

706 0 5

В следващия живот от този за нея мечтая...

 

...Тя е сърцето на живота...

и се влюбвам в нея все повече...

Всяко кътче е от душата...

вдъхновението, катарзиса...

 

Дава безспир истини, мечти

и никога не ни разграничава.

Никога не ревнува и не мрази.

Обича всички и ни обединява.

 

Тя е огънят, цветът в очите...

най - вдъхновена ласка...

на красотата и любовта...

свободата на птиците...

 

Музата и те кани да я познаеш.

Най - прекрасната целувка.

Дава ти силата и обичта си,

дори и без да и се споделиш.

 

Защото тя ще те открие някога.

Ще те съблече. Ще те повика.

Да изпее болките и радостите ти...

смисъла да ги почувстваш така...

 

"Vivo por ella porque va 
dándome siempre la salida 
porque la música es así 
fiel y sincera de por vida. "*

 

     А когато те докосне

благословията и...

Животът се усмихва

      на полета в зова и...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

*цитат и вдъхновение от песента на Andrea Bocelli, Marta Sanchez - Vivo Por Ella и от музиката като цяло - чувствата, която тя провокира в нас, дори самия живот...

 

По - щастливи сме когато открием музиката в себе си..., а тя живее във всеки един от нас в много и различни форми... :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....