yotovava (Валентина Йотова)
2514 21012
7.03.2013 г., 10:37 ч.

Ако много дълго чакаш... 

  Поезия » Философска
660 0 3

С прашинки от покълващото утро –

като трохи по утринна трапеза –

стремглаво над площада се разпука

изгревът и във домовете влезе.

 

Хилядоръката му благодатност

разля по ръбове и по ревери

валма светлинни и невероятни

многоцветни слънчеви драперии.

 

Тогава осъзнах, че съм без сянка,

когато ме подминаха врабците.

Жужеше като сънен кошер здрачът

и в лабиринта му не срещнах никого.

 

Небесното знамение отлитна,

не зная някой и дали го чете.

Градът се бе обърнал на пустиня,

в която се препъваха нозете ми.

 

И пеперуда мина през дланта ми,

без да я подплаши мойто дишане.

Сред съсъка на толкова измами

обратното на вяра е излишност.

 

От стискане оставаме без палци –

все някъде дъхът ни ще прекъсне –

начупим ли надеждата на залци.

 

... Понякога палачът спи до късно.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тогава осъзнах, че съм без сянка,

    когато ме подминаха врабците.

    Жужеше като сънен кошер здрачът

    и в лабиринта му не срещнах никого.
  • **
  • Харесаха ми думите,които използуваш и начина,по който ги правиш съвсем различни от буквалния им смисъл!
Предложения
: ??:??