4.06.2020 г., 11:29

Ако можеш

2K 6 5

Спри лятото! Спри го!

Да е светло и топло!

Под небесно индиго

стихва земният вопъл

и рисуват въздишки

малки облаци бели.

Дните с теб да ни бъдат

дълги, сладки недели.

И без край да обичам,

безусловно и кротко,

лъчезарно момиче,

в малка, слънчева лодка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кятно и хубаво!
  • Как да го спра?
    Лятото е на моя праг.
    Бърза.
    Чака ме да си обуя обувките..
    Или… май се сбърках!?
    Чака ме да тръгна на бос крак,
    и да обикалям плажовете юлските.

    Как да го спра?
    Слънцето се смее, като малко дете.
    Сънено си показва главата.
    До вечерта ще остарее,
    но сега озарява цялото мое небе,
    и прави пътека за мен, по водата.
  • Да, тате!
    Това е индикаторът! Малко посещения и коментари = красиви стихове, защото тези, които ги пишат, не се вписват в кръгове и квадратчета. Самотни, волни птици са.
    Благодаря, за прочита и вниманието!
  • Ако можеше всеки да спре времето в собствена идилична картина...
  • Разкошно е! В него тупти сърце от нежност! Браво, Сенд!🍀

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...