Jun 4, 2020, 11:29 AM

Ако можеш

  Poetry » Love
2K 6 5

Спри лятото! Спри го!

Да е светло и топло!

Под небесно индиго

стихва земният вопъл

и рисуват въздишки

малки облаци бели.

Дните с теб да ни бъдат

дълги, сладки недели.

И без край да обичам,

безусловно и кротко,

лъчезарно момиче,

в малка, слънчева лодка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кятно и хубаво!
  • Как да го спра?
    Лятото е на моя праг.
    Бърза.
    Чака ме да си обуя обувките..
    Или… май се сбърках!?
    Чака ме да тръгна на бос крак,
    и да обикалям плажовете юлските.

    Как да го спра?
    Слънцето се смее, като малко дете.
    Сънено си показва главата.
    До вечерта ще остарее,
    но сега озарява цялото мое небе,
    и прави пътека за мен, по водата.
  • Да, тате!
    Това е индикаторът! Малко посещения и коментари = красиви стихове, защото тези, които ги пишат, не се вписват в кръгове и квадратчета. Самотни, волни птици са.
    Благодаря, за прочита и вниманието!
  • Ако можеше всеки да спре времето в собствена идилична картина...
  • Разкошно е! В него тупти сърце от нежност! Браво, Сенд!🍀

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...