18.05.2017 г., 17:53

Ако можеш

656 3 5

Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!

 

Кураж не ти липсва. Желание също.
Парче по парче ме съсичай!
Със кръст зачеркни ме! В сърцето ти мъжко
ме няма. Не смей, не отричай!

 

Скърши ми крилете! И слънцето скрий ми!
Вземи ми страстта да живея!
Безпощаден бъди! Давай смело! Убий ме,
ако можеш!... Ще оцелея!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че ще оцелееш. Така и трябва. Поздравления за стиха! Хареса ми!
  • Само така, смело! Много ми хареса, Мануела!
  • Стойчо, разсмя ме Лирическата е голям инат. Радвам се, че се е харесала. Благодаря и на теб, и на Виолета за коментарите.
  • Браво Мануела. Хареса ми
  • Мануела, толкова си убедителна и безпощадна към лирическата, че неочаквано и приятно ми стана, когато разбрах,че тя има любовен стоицизъм...Ето тази изненада е гвоздеят на себеотрцанието!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...