18.05.2017 г., 17:53

Ако можеш

655 3 5

Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!

 

Кураж не ти липсва. Желание също.
Парче по парче ме съсичай!
Със кръст зачеркни ме! В сърцето ти мъжко
ме няма. Не смей, не отричай!

 

Скърши ми крилете! И слънцето скрий ми!
Вземи ми страстта да живея!
Безпощаден бъди! Давай смело! Убий ме,
ако можеш!... Ще оцелея!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че ще оцелееш. Така и трябва. Поздравления за стиха! Хареса ми!
  • Само така, смело! Много ми хареса, Мануела!
  • Стойчо, разсмя ме Лирическата е голям инат. Радвам се, че се е харесала. Благодаря и на теб, и на Виолета за коментарите.
  • Браво Мануела. Хареса ми
  • Мануела, толкова си убедителна и безпощадна към лирическата, че неочаквано и приятно ми стана, когато разбрах,че тя има любовен стоицизъм...Ето тази изненада е гвоздеят на себеотрцанието!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....