18.05.2017 г., 17:53

Ако можеш

654 3 5

Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!

 

Кураж не ти липсва. Желание също.
Парче по парче ме съсичай!
Със кръст зачеркни ме! В сърцето ти мъжко
ме няма. Не смей, не отричай!

 

Скърши ми крилете! И слънцето скрий ми!
Вземи ми страстта да живея!
Безпощаден бъди! Давай смело! Убий ме,
ако можеш!... Ще оцелея!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се, че ще оцелееш. Така и трябва. Поздравления за стиха! Хареса ми!
  • Само така, смело! Много ми хареса, Мануела!
  • Стойчо, разсмя ме Лирическата е голям инат. Радвам се, че се е харесала. Благодаря и на теб, и на Виолета за коментарите.
  • Браво Мануела. Хареса ми
  • Мануела, толкова си убедителна и безпощадна към лирическата, че неочаквано и приятно ми стана, когато разбрах,че тя има любовен стоицизъм...Ето тази изненада е гвоздеят на себеотрцанието!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...