Нека тази вечер поне се престорим!
Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах...

И когато луната премине,
в своя път посред ярки звезди
и от виното кръвта ни изстине,
и престане свещта да гори...

Тогава тръгвай, стегни си багажа,
към мен не поглеждай, не гледай назад,
не слушай, със сълзи щом кажа,
че е безсмислен без теб този свят.

Но ако можеш все пак да забравиш,
поне за миг, ако можеш - прости!
Тогава, моля те, без да се бавиш,
тези думи по гълъб прати.

Не друго, а просто кажи му
моето име тихо на глас,
само пътя с ръка посочи му
и начаса той ще дойде у нас.

И даже никога вече да няма,
дори за миг, да те зърна в дъжда,
пак мокра, прекрасна, засмяна,
с този спомен щастлив ще умра.