Ако можеш...
Нека тази вечер поне се престорим! Ти ще сготвиш яхния със грах, после на чаши със вино ще спорим за Шопен, за Бетовен, за Бах... И когато луната премине, в своя път посред ярки звезди и от виното кръвта ни изстине, и престане свещта да гори... Тогава тръгвай, стегни си багажа, към мен не поглеждай, не гледай назад, не слушай, със сълзи щом кажа, че е безсмислен без теб този свят. Но ако можеш все пак да забравиш, поне за миг, ако можеш - прости! Тогава, моля те, без да се бавиш, тези думи по гълъб прати. Не друго, а просто кажи му моето име тихо на глас, само пътя с ръка посочи му и начаса той ще дойде у нас. И даже никога вече да няма, дори за миг, да те зърна в дъжда, пак мокра, прекрасна, засмяна, с този спомен щастлив ще умра.
© Лебовски All rights reserved.
