Ако някога...
***
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота...
Ненужно почернелите ми думи
пристъпват като смъртник пред смъртта...
Не искам да ги сменям с други!
Защото ги родих като Душа!
Ако някога пробягам самотата
и стигна до водата без солта...
Не искам да забравя времената
на парещия пясък от брега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
