***
И сянката, която ме прегръща,
понякога е виждала дъга...
В тъмата си сълзата си преглъщам,
закотвена във вечна самота...
Ненужно почернелите ми думи
пристъпват като смъртник пред смъртта...
Не искам да ги сменям с други!
Защото ги родих като Душа!
Ако някога пробягам самотата
и стигна до водата без солта...
Не искам да забравя времената
на парещия пясък от брега!
© Арлина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
