11.06.2019 г., 6:59  

Ако прегрея, сладолед ще ям

515 7 12

Поставих подпис и записах 
останалите живи в мен неврони 
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"

 

А днес, отново няколко измряха... 
Тъгувам ли?! О, не! Нещата
не са със сложност на дилема,
а просто с малкото неврони из главата

 

решавам ежедневни теореми от живота...
Но теореми много, а неврони малко...
И ще е жалко ако няма кой с импулс
към мозъка да скача...:)

 

Реших и нерешимата задача.
В тефтер ги вписах, никой да не ги закача...
Да си стоят спокойно там,
а аз като прегрея... сладолед ще ям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Гавраил! Да си призная, харесвам стройните ви ( образно казано) стихове. Те ми носят един много нюансиран душевен заряд...И този приятен заряд често чувствам в коментарите, които пишете.
    Мариела... сладоледът в стихото е израз на една метафорична душевна свобода да се отделиш от случилото се, каквото и да е и да поемеш хапчица светла, усмихната красота от останалия свят.
    Винаги ще има кой да те обижда, да те наранява, да ти се подиграват, да се опитва да те стъпче в калта и да ти мине няколко пъти отгоре... А Света си е хубав и цветен. И в природата е така - не може винаги да е слънчево, или да вали, но всяко проявление на времето, крие нещо красиво в себе си. Пожелавам ви успешен ден!
  • По малко неврони,по малко грижи!А сладоледът и без прегряване си го яж!
  • Да, и сладолед ядох. Послушах Ви.
  • То, както сме тръгнали момичета, и ракийката върши, и ментата, и шоколадовия ликьор... Списъкът е дълъг... Ала дано мезето да не е кебапчета...Нещо, не се долюбваме с този месен деликатес. Аз, благодаря за настроението, Роси и Мариела! Хубава вечер!
  • Абе виното върши по-добра работа в този случай...
    От мен да мине - може и бира! Свежо! Благодаря за настроението!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...