Ако прегрея, сладолед ще ям
Поставих подпис и записах
останалите живи в мен неврони
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"
А днес, отново няколко измряха...
Тъгувам ли?! О, не! Нещата
не са със сложност на дилема,
а просто с малкото неврони из главата
решавам ежедневни теореми от живота...
Но теореми много, а неврони малко...
И ще е жалко ако няма кой с импулс
към мозъка да скача...:)
Реших и нерешимата задача.
В тефтер ги вписах, никой да не ги закача...
Да си стоят спокойно там,
а аз като прегрея... сладолед ще ям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
Благодаря ти, Гавраил! Да си призная, харесвам стройните ви ( образно казано) стихове. Те ми носят един много нюансиран душевен заряд...И този приятен заряд често чувствам в коментарите, които пишете.