Jun 11, 2019, 6:59 AM  

Ако прегрея, сладолед ще ям

  Poetry
518 7 12

Поставих подпис и записах 
останалите живи в мен неврони 
във книгата червена на душата...
И заповядах: "Пази ги, че не произвеждам вече!"

 

А днес, отново няколко измряха... 
Тъгувам ли?! О, не! Нещата
не са със сложност на дилема,
а просто с малкото неврони из главата

 

решавам ежедневни теореми от живота...
Но теореми много, а неврони малко...
И ще е жалко ако няма кой с импулс
към мозъка да скача...:)

 

Реших и нерешимата задача.
В тефтер ги вписах, никой да не ги закача...
Да си стоят спокойно там,
а аз като прегрея... сладолед ще ям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Гавраил! Да си призная, харесвам стройните ви ( образно казано) стихове. Те ми носят един много нюансиран душевен заряд...И този приятен заряд често чувствам в коментарите, които пишете.
    Мариела... сладоледът в стихото е израз на една метафорична душевна свобода да се отделиш от случилото се, каквото и да е и да поемеш хапчица светла, усмихната красота от останалия свят.
    Винаги ще има кой да те обижда, да те наранява, да ти се подиграват, да се опитва да те стъпче в калта и да ти мине няколко пъти отгоре... А Света си е хубав и цветен. И в природата е така - не може винаги да е слънчево, или да вали, но всяко проявление на времето, крие нещо красиво в себе си. Пожелавам ви успешен ден!
  • По малко неврони,по малко грижи!А сладоледът и без прегряване си го яж!
  • Да, и сладолед ядох. Послушах Ви.
  • То, както сме тръгнали момичета, и ракийката върши, и ментата, и шоколадовия ликьор... Списъкът е дълъг... Ала дано мезето да не е кебапчета...Нещо, не се долюбваме с този месен деликатес. Аз, благодаря за настроението, Роси и Мариела! Хубава вечер!
  • Абе виното върши по-добра работа в този случай...
    От мен да мине - може и бира! Свежо! Благодаря за настроението!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...