Притисни се до мен и затвори очи!

Луната красива е, но колкото и да я гледаме -

тя ни разсейва…

Ще те целуна нежно… после жестоко.

Ако искаш - целуни ме и ти…

Нещо убягва ти май?!

Как така само аз ще те целувам?

Ей така - проклетник съм…

Ще те завия с поредната топла вълна,

страстта ми след всяка една ще те изсушава…

Литоралът в миг ще се оттегли,

разбрал, че е трети - в тази позната му тишина,

в която думите се скриват във тъмното -

по-черни от негри…

Здраво вкопчена в мен ме целуваш,

а аз - нямам срам.

Желая те повече от глътка въздух…

Събличам те бавно, докъдето мога - сам,

после помагаш - дори и на мен -

доколкото можеш…

И се втурваме в бездната - първо аз,

след мен и ти…

Елхата на радостта ни може дори да се пипне…

Първо - дълбоко и нежно, с милиони звезди…

После - бавно и тъжно - като пред отлитане…

Притисни се до мен!

За последен път тази нощ.

Защото не вярвам на утрото.

Дори да бъде изплетено от най-доброто добро -

ще те накара все пак да прогледнеш…