Притисни се до мен и затвори очи!
Луната красива е, но колкото и да я гледаме -
тя ни разсейва…
Ще те целуна нежно… после жестоко.
Ако искаш - целуни ме и ти…
Нещо убягва ти май?!
Как така само аз ще те целувам?
Ей така - проклетник съм…
Ще те завия с поредната топла вълна,
страстта ми след всяка една ще те изсушава…
Литоралът в миг ще се оттегли,
разбрал, че е трети - в тази позната му тишина,
в която думите се скриват във тъмното -
по-черни от негри…
Здраво вкопчена в мен ме целуваш,
а аз - нямам срам.
Желая те повече от глътка въздух…
Събличам те бавно, докъдето мога - сам,
после помагаш - дори и на мен -
доколкото можеш…
И се втурваме в бездната - първо аз,
след мен и ти…
Елхата на радостта ни може дори да се пипне…
Първо - дълбоко и нежно, с милиони звезди…
После - бавно и тъжно - като пред отлитане…
Притисни се до мен!
За последен път тази нощ.
Защото не вярвам на утрото.
Дори да бъде изплетено от най-доброто добро -
ще те накара все пак да прогледнеш…
© Красимир Чернев All rights reserved.