Ако влезеш в Душата ми сега
Ако влезеш в Душата ми сега
Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата…
Постилат в сърцето ми ложе –
„на дюшеци минават” – на война.
И ръфат – кой каквото може –
от плът, от кръв, и от Душа.
И чувам – трака зарът – до полуда –
играят табла – преситени, и от скука.
И душата ми подменят с друга –
ако влезеш, Кого ли ще завариш тука?!
Не ги прогонвай, моля те –
но вземи им зара, свещ им запали –
ще ме проиграят на залозите,
а аз съм Вяра! Вярата ми откупи!
Не, не изсушавай ми сълзиците
поят Душата – след Опело да поникне,
прогорили до жарчица зениците
пепел торят – по „жътва” да възкръсне!
Душа в хербарий не съхне,
Дяволът, в нея дори да надникне –
не би могъл и къс да откъсне,
ако Сърцето ѝ, Бога обикне!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
