Nov 4, 2017, 4:08 PM

Ако влезеш в Душата ми сега

  Poetry » Other
1.1K 5 20

Ако влезеш в Душата ми сега

Когато горко заридае
таз тъжба що ми е в душата,
и лудост като атове се разиграе –
Демоните слизат за разплата…

Постилат в сърцето ми ложе –
„на дюшеци минават” – на война.
И ръфат – кой каквото може  –

от плът, от кръв, и от Душа.

И чувам  – трака зарът – до полуда –

играят табла – преситени, и от скука.
И душата ми подменят с друга  –

ако влезеш, Кого ли ще завариш тука?!

Не ги прогонвай, моля те –
но вземи им зара, свещ им запали –
ще ме проиграят на залозите,
а аз съм Вяра! Вярата ми откупи!

Не, не изсушавай ми сълзиците

поят Душата – след Опело да поникне,

прогорили до жарчица зениците

пепел торят – по „жътва” да възкръсне!
 

Душа в хербарий не съхне,

Дяволът, в нея дори да надникне –

не би могъл и къс да откъсне,

ако Сърцето ѝ, Бога обикне!

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без думи! Сърдечни поздрави!
  • Толкова ме трогнахте, Влад, Албенче, Валя, Гавраиле, Ачо - благодаря, приятели! Гавраиле, с нетърпение очаквам да ти върна коментар в рима и аз!
  • Много хубав стих Рени и краят ме накара да настръхна!Поздравления ва!
  • Влизам в Душата
    зарове тракат
    демони тъмни
    на"Вяра"играят
    изтръгвам Сърцето
    и него залагам
    Вяра откупвам
    макар и Сърце
    там да оставям.
    Рени,
    Душа в хербарий не съхне
    когато Вярата в нея
    кълни ли кълни...
  • Силно, Рени! Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...