6.02.2008 г., 17:30

Акустика

886 0 8

Обичам първото зелено -

пролетното.

Дори въздухът хлипа

от възторг

и изригва любов.

Тогава мир със себе си

намирам

и със своята акустика

пулсирам.

Думите - нещо свято са-

молитвено ги аз изричам:

"Благослови ме, Боже,

любов зряла да усетя -

по невидими нишки дай ми я -

с вкус на мед,

от билки събран,

от разнотревни ливади.

От очанка -

та очите ми събудени

да греят.

От поддъбниче -

та здрава и трайна

като дъб да е.

От кантарион червен -

та цветна да е

и от омайниче, Боже,

та вечна да  е.

И още нещо -

нека чиста и бяла е

като кокиче!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...