17.11.2014 г., 18:27

Албум

635 0 6

Закотвени мигове. Фотоси.
Пазят во век любовта.
Усмивките чудни заложници
са временни. Избор. Съдба.
Албум от цветни емоции
протяга ръце. Веселба.
Да влезе в душите, накуцвайки,
да грабне парче от света.
Да пръсне омая. Привидната.
Да хлътнат невинни сърца.
Но  същината, безмитната,
е дар. Приласкана съдба. 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, ти знаеш мнението ми за стиховете ти. И тук ти поднасям своето възхищение!
    Моля те, позволи ми да изкажа възхищението си и към един балгородник, знам, че няма да ми откажеш
    ((( )))


    Бароне Фон тъ тъ тъ тъ тъ... и т.н. , какво си ми изворче само
    Толкова бистро, чисто, голо, сияйно... абе, нямам думи. Възхищавам ти се на голата истина, която блика от теб!
  • Харесах простите и безглаголните изречения - внушението е точно и силно!
    Поздрав!
  • Какво по-хубаво от един стар албум?!
  • Онзи - другият свят... Компресиран
    между двете си твърди корици.
    Минало свършено време, самоадресирано
    към света на порасналите скептици...

    Аплодирам Таничка!Страхотна и идея и перфектно изпълнение!
  • Мило момиче, здравей

    Закотвени мигове. Фотоси.
    Пазят вовек любовта.
    Усмивките чудни заложници
    са временни. Избор. Съдба.

    Интересно е. Харесва ми оригиналността му! Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...