BaiIvan (Иван Иванов)
62 46
12.07.2009 г., 11:27 ч.

Амнезия 

  Поезия » Философска
1234 0 5

 

Да споря ли сега със теб,

върху основни положения!

Да мисля, да разлиствам, да доказвам.

 

Да сторя по-добре без теб,

това  което вече съм решил.

Не мисля, че е редно, но е важно!

 

Зад облаците стене самота,

обхваща ме невикана амнезия.

Дали това е плод на суета,

дали е просто повик за поезия.

 

Асфалт напръскан със масло

и локви пълни с мръсна кал,

Сега се случва! Но е минало!

Защо изпитвам странна жал?

 

Ще тръгвам!

Аз ще стана!

Ще се завърна!

Ще дишам днес, не утре!

За малко ще послушам себе се…за малко!

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??