Jul 12, 2009, 11:27 AM

Амнезия 

  Poetry » Phylosophy
1260 0 5

 

Да споря ли сега със теб,

върху основни положения!

Да мисля, да разлиствам, да доказвам.

 

Да сторя по-добре без теб,

това  което вече съм решил.

Не мисля, че е редно, но е важно!

 

Зад облаците стене самота,

обхваща ме невикана амнезия.

Дали това е плод на суета,

дали е просто повик за поезия.

 

Асфалт напръскан със масло

и локви пълни с мръсна кал,

Сега се случва! Но е минало!

Защо изпитвам странна жал?

 

Ще тръгвам!

Аз ще стана!

Ще се завърна!

Ще дишам днес, не утре!

За малко ще послушам себе се…за малко!

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??