Амнезия
Да споря ли сега със теб,
върху основни положения!
Да мисля, да разлиствам, да доказвам.
Да сторя по-добре без теб,
това което вече съм решил.
Не мисля, че е редно, но е важно!
Зад облаците стене самота,
обхваща ме невикана амнезия.
Дали това е плод на суета,
дали е просто повик за поезия.
Асфалт напръскан със масло
и локви пълни с мръсна кал,
Сега се случва! Но е минало!
Защо изпитвам странна жал?
Ще тръгвам!
Аз ще стана!
Ще се завърна!
Ще дишам днес, не утре!
За малко ще послушам себе се…за малко!
© Иван Иванов All rights reserved.
