mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
14.03.2010 г., 14:48 ч.

Андромаха 

  Поезия » Оди и поеми
1633 0 13

Небето пие синьото море.

Звездите се превръщат в раковини.

А вятърът дарява ми криле

и устрема на бързите делфини.

 

На кораба са моите мечти!

По-силен съм, щом бурята ми пее!

Връхлитат ли ме яростни вълни,

разбивам ли ги – значи, че живея!

 

А вътре в мен душата ромоли –

нашепва стих... нашепва твойто име!

Красиво е! Защото тук си ти –

в сърцето ми – с докосване незримо!

 

– Не странствай, сине! – каза ми Приам.

– На теб оставих тежкото наследство!

– Богато надари ме, татко! Знам:

  животът ми е тук – при мойто детство!...

  Но нея да открия искам сам!

  Съдбата тъй жреците разгадаха:

  "Герой ще бъдеш, Хекторе, голям,

  но твоя ще е само... Андромаха!"

 

Чертаят пътя падащи звезди

към царството на приказна богиня!...

Митичен сън!... Но този сън си ти –

сърцето ми превърнал в раковина!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??