Андромаха
Небето пие синьото море.
Звездите се превръщат в раковини.
А вятърът дарява ми криле
и устрема на бързите делфини.
На кораба са моите мечти!
По-силен съм, щом бурята ми пее!
Връхлитат ли ме яростни вълни,
разбивам ли ги – значи, че живея!
А вътре в мен душата ромоли –
нашепва стих... нашепва твойто име!
Красиво е! Защото тук си ти –
в сърцето ми – с докосване незримо!
– Не странствай, сине! – каза ми Приам.
– На теб оставих тежкото наследство!
– Богато надари ме, татко! Знам:
животът ми е тук – при мойто детство!...
Но нея да открия искам сам!
Съдбата тъй жреците разгадаха:
"Герой ще бъдеш, Хекторе, голям,
но твоя ще е само... Андромаха!"
Чертаят пътя падащи звезди
към царството на приказна богиня!...
Митичен сън!... Но този сън си ти –
сърцето ми превърнал в раковина!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
