Анемия
Анемия е. Просто е анемия.
С дефектни гени връзката ни пръкна се.
Задъхва се по равното. Къде ли я
заченахме тъй болна и объркана,
тъй малокръвна, че преди да стигне до
сърцата ни, червеното разпада се...
В трезора на душите ни безлихвено
прашясват чувства. И осъмват в залези.
Да бе гангрена - да я ампутираме.
Да бе всеяден тумор, тровещ вените,
надежда щеше някаква да имаме,
че някой ще ни разкачи системите.
А то... вроден недостиг на обичане -
без драми, без възторг, без огорчения.
Ще си я носим тъй, докато дишаме,
удобна като стар пантоф. Анемия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владо Всички права запазени
