2.07.2018 г., 17:34 ч.

Анемия 

  Поезия » Хумористична, Философска, Друга
920 2 5

Аз и моята анемия често будим съжаления.

Когато тя реши да става

и погледа ми почне да се замъглява,

и когато падам и се бутам във всякакви предмети,

а после търся чудотворни изцерителни таблети.

Когато свят ми се завива,

а часът е рано и на мен ми се доспива

и когато имам странно бледа кожа,

а на никой обяснение не мога да предложа.

Когато обвиняват ме, че твърде рядко ям,

и мислят си, че туй ми е проблемът най-голям.

И тогава, и по разни други поводи

с анемията имаме си свойте доводи

защо сме заедно по всяко време

и на гърба си носим нашто тежко, тежко бреме

Ний държим се с ледените си ръце, явно до последно,

може би безкрайно -

докато животът спре.

© Alexandra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??