Анемия
Аз и моята анемия често будим съжаления.
Когато тя реши да става
и погледа ми почне да се замъглява,
и когато падам и се бутам във всякакви предмети,
а после търся чудотворни изцерителни таблети.
Когато свят ми се завива,
а часът е рано и на мен ми се доспива
и когато имам странно бледа кожа,
а на никой обяснение не мога да предложа.
Когато обвиняват ме, че твърде рядко ям,
и мислят си, че туй ми е проблемът най-голям.
И тогава, и по разни други поводи
с анемията имаме си свойте доводи
защо сме заедно по всяко време
и на гърба си носим нашто тежко, тежко бреме
Ний държим се с ледените си ръце, явно до последно,
може би безкрайно -
докато животът спре.
© Alexandra All rights reserved.
Да видим...