Ангелът хранител от балкона
Приятели от тъмните балкони,
ще свирите ли
тази нощ
за мен.
Свирете всичко - рок или симфония.
Прегръщам ви със обич всеки ден.
Лицата ви не виждам.
Ще се моля
да се почувствате доволни. И добре.
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа в кафеварката кафе.
Не сте ме виждали?
Измисляйте си всичко:
очите, устните, осанка и коса.
На вашето момиче да приличам
в далечен град, останал в младостта.
Самотни ли сте,
питайте звездите!
Защото тяхното е – точно самота.
И просяците, свити край по ъглите.
И старата жена от есента.
Нещастни ли сте,
питайте водите!
И някоя пресъхнала река.
На Еньовден идете при тревите,
при росена, намачкан край брега…*
Щастливи ли сте?
Мъничко, трошичка?
Щом имате постеля, топлина.
Щом можете по хълма да изтичате.
Да седнете на мелба след това.
Свирете по балконите с тромпети!
Свирете с грамофон.
Или с уста.
Надвиквайте досадниците клети.
Отглеждайте в сърцето си мечта!
А аз, когато ви сваря кафето,
когато дойда
да го поднеса,
ще видите в прозореца – небето.
И никой друг!
Освен – една Луна...
Маргарита Мартинова
----------------
* В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, за да се отъркалят за здраве в тревата и росата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Margarita Martinova Всички права запазени
