diesto (Данаил Антонов)
975 523
16.08.2017 г., 20:21 ч.

Апокалипсис сега? 

  Поезия » Любовна
997 11 11


Харесва ми да те обичам
и нищо че е някак невъзможно,
дори когато съм утихнал,
поискай ме със влюбена тревожност,
дори когато съм ти облачен
и целият валя поройно,
когато съм самотно-призрачен,
без глас крещейки във покоя,
когато съм ти бесен и си тръгвам,
когато се разплачем на раздяла,
не спирай да ме искаш и ме връщай,
защото винаги ще искам да остана,
а после ми се скарай със целувки,
вдигни скандал до небесата,
гласът ти винаги докарва тръпки,
с шамар ми затвори устата.
Харесва ми да те обичам буйно
и ти не спирай, че боли ме,
без твоята любов е тъмно
и всичко земетръсно сривам,
и краят на света в апокалипсис
от мъката без теб ще дойде,
и Господ няма да измисли
света, във който ще си моя.
Така че ми харесва да съм гол,
душата си пред теб я разсъбличам,
не искам друго, ще съм твой,
а ти не спирай никога да ме обичаш...

 

Danny Diester
24.07.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??