16.08.2017 г., 20:21

Апокалипсис сега?

1.4K 11 11


Харесва ми да те обичам
и нищо че е някак невъзможно,
дори когато съм утихнал,
поискай ме със влюбена тревожност,
дори когато съм ти облачен
и целият валя поройно,
когато съм самотно-призрачен,
без глас крещейки във покоя,
когато съм ти бесен и си тръгвам,
когато се разплачем на раздяла,
не спирай да ме искаш и ме връщай,
защото винаги ще искам да остана,
а после ми се скарай със целувки,
вдигни скандал до небесата,
гласът ти винаги докарва тръпки,
с шамар ми затвори устата.
Харесва ми да те обичам буйно
и ти не спирай, че боли ме,
без твоята любов е тъмно
и всичко земетръсно сривам,
и краят на света в апокалипсис
от мъката без теб ще дойде,
и Господ няма да измисли
света, във който ще си моя.
Така че ми харесва да съм гол,
душата си пред теб я разсъбличам,
не искам друго, ще съм твой,
а ти не спирай никога да ме обичаш...

 

Danny Diester
24.07.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...