Ще навлека дънки охлузени
или пък къса поличка...
Усмихната, с пъстроцветна блузка,
последен шанс да изглеждам момиче.
Ще вплета във косата си
мечтите от детството,
дето дремят отдавна в стария скрин.
Може би мъничко ще съм смешна,
но това ми пошепна в ухото Април.
Ще изтичам в ливадата
босонога и тръпнеща.
Ще целува очите ми вятърът мил.
„Ще разцъфне надеждата
в душата ти млада.”
Това ми пошепна в ухото Април.
© Юлия Барашка Всички права запазени