5.04.2013 г., 9:37  

Април

1.9K 1 5

Ще навлека дънки охлузени

или пък къса поличка...

Усмихната, с пъстроцветна блузка,

последен шанс да изглеждам момиче.

Ще вплета във косата си

мечтите от детството,

дето дремят отдавна в стария скрин.

Може би мъничко ще съм смешна,

но това ми пошепна в ухото Април.

Ще изтичам в ливадата

босонога и тръпнеща.

Ще целува очите ми вятърът мил.

„Ще разцъфне надеждата

в душата ти млада.”

Това ми пошепна в ухото Април.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...