Ще навлека дънки охлузени
или пък къса поличка...
Усмихната, с пъстроцветна блузка,
последен шанс да изглеждам момиче.
Ще вплета във косата си
мечтите от детството,
дето дремят отдавна в стария скрин.
Може би мъничко ще съм смешна,
но това ми пошепна в ухото Април.
Ще изтичам в ливадата
босонога и тръпнеща.
Ще целува очите ми вятърът мил.
„Ще разцъфне надеждата
в душата ти млада.”
Това ми пошепна в ухото Април.
© Юлия Барашка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
